Рецесиите на Европа от 2006 г. на една карта

Има един прост начин да видиш състоянието на цяла Европа наведнъж: оцветяваш всяка държава по това дали икономиката ѝ расте или се свива спрямо година по-рано. В спокойни времена картата е предимно зелена. Плъзнеш ли времевата линия назад към 2009 или 2020 г., континентът пламва в червено.

Тази статия обяснява правилото зад картата на рецесията в Европа, какво показват двете големи вълни и защо синхронните кризи са различен вид риск от разнопосочните.

Едно просто правило

За всяка държава смятаме годишния темп на реалния БВП — с колко процента е по-голям (или по-малък) от същото тримесечие на предходната година, сезонно изгладен. Правилото за цвета е:

Защо годишен темп, а не прословутото „две поредни тримесечия на спад"? Защото при малки икономики тримесечният знак трепка и пропуска резки, къси шокове. Годишният темп чисто откроява реалните рецесии — 2009 и 2020 г. — без фалшивите сигнали. Скалата на цвета е фиксирана, така че един и същи нюанс значи едно и също нещо през всяко тримесечие.

Двете синхронни вълни

Ето какво показва картата на дъното на двете кризи — броят държави в рецесия от общо измерените:

И двете кризи са синхронни — ударили са почти всички едновременно. През 2020 г. на практика нямаше къде да се скриеш: локдауните удариха целия континент в едно и също тримесечие. За контраст, дълговата криза на еврозоната през 2012–2013 г. беше разнопосочна: юг в рецесия, север — не.

Кой се откроява

Няколко детайла, които картата прави видими:

• Балтийските страни пропаднаха най-дълбоко през 2009 г. — Латвия и Литва с около −14% годишно. Кредитният балон се спука най-рязко там.
• Ирландия трепка неправдоподобно (веднъж −13%, друг път +13% за тримесечие). Причината не е реалната икономика, а мултинационалните компании: интелектуална собственост и лизинг на самолети местят огромни суми през ирландския БВП. За Ирландия по-верен е модифицираният показател GNI*.
• Еврозоната като цяло падна с −5,5% през 2009 г. и с −13,1% в най-лошото тримесечие на COVID.

Синхрон срещу разнопосочност

Тази разлика има пряко значение за инвеститора. Когато кризата е синхронна, диверсификацията в рамките на Европа не помага — всичко пада заедно. Когато е разнопосочна, географското разпределение върши работа: докато един пазар се свива, друг расте.

Точно затова гледането на цикъла „отгоре" е полезно: не за да гадаеш дъното, а за да разбереш дали текущият риск е общ (системен, който не можеш да разсееш) или локален (който можеш). Свържи го с фазата на конкретна компания — макро контекстът мени как се чете фирменото число.

Какво това НЕ значи

• Не е официално датиране. Простото правило е прозрачно, но официалните рецесии на еврозоната се определят от комитет на CEPR по по-широк набор показатели.
• Не е прогноза. Картата показва миналото и настоящето, не бъдещето.
• Не е препоръка. Макро картина, не сигнал за покупка или продажба.

Продължи оттук

• Картата на рецесията в Европа — плъзни времевата линия сам.
• Половината фирми сменят фаза в рецесия — какво прави цикълът с фирмите.
• В коя фаза е икономиката — историята на всяка държава по тримесечия.
• Цикличен профил на компанията — фазата на конкретна фирма в макро контекст.

Абонирай се

Абонирай се за бюлетина и получавай нови калкулатори и статии директно на имейла си — без сигнали и без спам.