Selurio · Блог
Пазарна сезонност: „Sell in May", Дядо-Коледа ралито и други модели
Пазарите обичат разказите, а един от най-устойчивите е, че годината има „ритъм". Че определени месеци носят повече, а други — по-малко. И наистина: когато събереш десетилетия исторически данни и ги подредиш по календар, изплуват модели. Ноември и април блестят, септември куца, а около Коледа често се появява малко рали. Тези модели имат имена, история и дори собствен фолклор.
Важното е как ги четеш. Сезонността е историческа тенденция, изчислена назад във времето — не прогноза за конкретната година пред теб. В тази статия ще видиш откъде идват най-известните сезонни модели, какво точно показват данните и — най-същественото — защо това е любопитен образователен факт, а не разписание, по което да търгуваш.
Какво е сезонност — и какво не е
Сезонността е проста идея: вземаш дълга история на един борсов индекс, групираш доходността по календарен период (месец, седмица, дори отделен ден) и гледаш каква е средната стойност през годините. Ако събереш всеки септември от последните три десетилетия и осредниш, получаваш „типичния" септември.
Тук е първият капан. Средното число е обобщение на много различни години, а не описание на нито една от тях. „Среден септември −0.5%" не значи, че септември ще падне — значи, че погледнати назад като група, септемврите са малко по-слаби от останалите месеци. Един септември е бил рязко надолу, друг уверено нагоре; средното между тях казва изненадващо малко за следващия.
Затова правилният начин да четеш сезонността е като любопитен исторически модел, а не като график с часовете на влаковете. Selurio показва точно тези данни в месечния heatmap на страницата „Пазарът" — 12-те месеца, оцветени по средна историческа доходност на индекса S&P 500 за периода 1994–2026. Ето ги и в таблица:
| Месец | Средна доходност | Дял положителни години |
|---|---|---|
| Януари | +0.8% | 61% |
| Февруари | 0.0% | 52% |
| Март | +0.9% | 67% |
| Април | +2.1% | 76% |
| Май | +1.2% | 70% |
| Юни | +0.4% | 64% |
| Юли | +1.5% | 67% |
| Август | 0.0% | 64% |
| Септември | −0.5% | 56% |
| Октомври | +1.7% | 63% |
| Ноември | +2.6% | 78% |
| Декември | +0.9% | 66% |
Три неща изпъкват веднага: ноември е най-силният месец (+2.6%, положителен в 78% от годините), април е плътно след него, а септември е единственият със среден спад. Точно тези наблюдения раждат моделите с имена.
„Sell in May and go away"
Най-известният сезонен модел е британски по произход и стар поне от 1800-те години. Пълната стара поговорка гласи: „Sell in May and go away, and come back on St. Leger's Day" — продай през май, изчезни за лятото и се върни за деня на St. Leger (ежегодно конно надбягване в средата на септември). Логиката тогава е била социална: лондонският финансов елит напускал Сити за лятото и активността замирала. Съвременната американска версия просто казва „върни се към ноември" — затова моделът е известен и като Halloween indicator.
Зад слогана стои реална историческа тенденция: периодът ноември–април средно надминава май–октомври. В данните на Selurio разликата е точно такава — зимната половина носи около +1.2% средна месечна доходност, а лятната — около +0.7%. Зимата печели.
Но виж и нюанса, който слоганът скрива. „Продай през май" звучи, сякаш май е лош — а в тези данни самият май е съвсем приличен (+1.2%, положителен в 70% от годините). Слабостта на лятната половина идва почти изцяло от един месец — септември. С други думи, „Sell in May" е закачлив начин да опишеш едно вярно средно, но е груба лопата там, където реалността иска пинсета.
Дядо-Коледа ралито (Santa Claus rally)
Вторият прочут модел има строго определен прозорец: последните 5 борсови дни на годината плюс първите 2 на януари. Терминът е въведен от Yale Hirsch в неговия „Stock Trader's Almanac" през 1972 г., а историческата средна доходност за този седемдневен прозорец е около +1.3% — забележимо повече от типичен произволен седемдневен отрязък.
Обяснения се предлагат много — празнично настроение, инвестиране на годишни бонуси, по-малко активни институционални продавачи през ваканцията, нагласяне на портфейли за края на годината — но нито едно не е доказано. Самият Hirsch остави и известно предупреждение: „If Santa Claus should fail to call, bears may come to Broad and Wall" (ако Дядо Коледа не се обади, мечките може да дойдат на ъгъла на борсата). Красива римувана поличба — но си остава фолклор, не механизъм. Отсъствието на едно рали в един декември не е сигнал за нищо конкретно през следващата година.
January effect — и защо избледнява
Свързан модел е т.нар. January effect: историческа склонност акциите (особено на по-малките компании) да се представят по-силно през януари. Класическото обяснение е данъчно и календарно — през декември инвеститори продават губещи позиции, за да реализират загуби преди края на годината, а през януари изкупуват обратно и това повдига цените. Добавят се и реинвестираните годишни бонуси, и „почистването" на портфейлите за годишните отчети.
Ето и поучителната част: January effect отслабна драстично през последните десетилетия. Причината е самата му известност. Когато достатъчно хора знаят за един модел и започнат да го изпреварват, те го изяждат — покупките се преместват по-рано, ефектът се разтваря. В данните на Selurio януари днес е солиден, но не пряко изключителен (+0.8%, положителен в 61% от годините). Това е първият голям намек защо сезонността трудно се превръща в пари: известните модели се самоунищожават.
Защо септември е историческият слабак
Ако има един истински „характер" в календара, това е септември — единственият месец със среден спад в редицата (−0.5%). Теориите отново са няколко: инвеститорите се връщат от лятото и пренареждат портфейли; много взаимни фондове приключват финансовата си година в края на октомври и разпродават губещи позиции през септември–октомври; исторически по-голямата волатилност на есента добавя нерви. Единна доказана причина обаче няма — септемврийската слабост е една от честните пазарни аномалии, за която повече се спекулира, отколкото се знае.
И тук числата искат внимание: макар средното да е отрицателно, септември все пак завършва на плюс в 56% от годините. Тоест в повечето септемврита пазарът се качва — средното е издърпано надолу от малцина много тежки месеци. Ако продаваш всеки септември „за всеки случай", в над половината години просто ще пропуснеш ръст.
Ето обобщение на четирите модела един до друг:
| Модел | Период | Историческа тенденция |
|---|---|---|
| „Sell in May" | ноември–април спрямо май–октомври | Зимната половина е по-силна (≈ +1.2% срещу +0.7% на месец) |
| Дядо-Коледа рали | последните 5 + първите 2 борсови дни | ≈ +1.3% среден ръст за прозореца |
| January effect | януари, предимно малки компании | Исторически надскок, днес силно избледнял |
| Слаб септември | септември | Единственият месец със среден спад (−0.5%) |
Защо това НЕ е стратегия за тайминг
Дотук моделите звучат почти като безплатен обяд: излез през май, върни се през ноември, купувай преди Коледа. На хартия — примамливо. На практика — начин systematically да си навредиш. Ето защо.
- Транзакционни разходи. Всяко влизане и излизане носи спред и такси. Едно „Sell in May" означава поне две сделки годишно; по-агресивните версии — много повече. Историческата разлика между зима и лято е малка (около 0.5 процентни пункта на месец) и се стапя бързо под тежестта на разходите.
- Данъци. Всяка продажба е потенциално данъчно събитие и административна тежест. Честото „въртене" на позиции може да превърне хартиена печалба в реализирана, обложена печалба — при инвеститора „купи и дръж" тя просто щеше да расте необложена. Данъчните правила зависят от инструмента и юрисдикцията, но посоката е ясна: таймингът добавя триене.
- Пропуснатите най-добри дни. Това е убиецът. Най-добрите и най-лошите борсови дни идват струпани заедно — насред точно онази турбуленция, която би те изкушила да излезеш. Често цитирани изчисления за последните две десетилетия показват, че ако си бил инвестиран през цялото време, но си пропуснал само десетината най-добри дни, крайният ти резултат може да е наполовина по-малък. А голяма част от тези най-добри дни идват броени дни след най-лошите. Излезеш ли „за лошите", рискуваш да изпуснеш точно отскока.
- Средното не е обещание. Дял положителни години от 56% за септември означава, че моделът е ненадежден за коя да е конкретна година. Тридесетина наблюдения са малка извадка; голяма част от „сигнала" е обикновен шум.
- Моделите се самоунищожават. Съдбата на January effect е предупреждението. Печели ли един модел твърде много последователи, самите те го изяждат.
С други думи: сезонността обяснява добре миналото средно, но е слаб инструмент за залог върху следващата година. Тя е термометър на историята, не кристална топка.
Времето на пазара, не таймингът
Изводът не е „сезонността е измислица" — тенденциите са реални и напълно заслужават любопитството ти. Изводът е, че разстоянието между „интересен исторически модел" и „надеждна стратегия за печалба" е огромно, и повечето хора го преодоляват само за да си навредят.
По-скучният подход почти винаги побеждава: остани инвестиран и влагай редовно, вместо да гадаеш месеци. Точно това е идеята зад редовното инвестиране (DCA) — премахваш въпроса „сега ли е моментът", защото моментът е всеки месец. Ако те притеснява друсането по пътя, отговорът не е таймингът, а правилният баланс между риск и възвращаемост и диверсификацията, които изглаждат сезонните и всякакви други колебания.
Гледай на месечния heatmap в „Пазарът" така, както би гледал стара карта на морски течения: разказва ти къде водата исторически е течала по определен начин. Полезно за разбиране, красиво за разглеждане — но не и обещание накъде ще духа вятърът утре.
Източници
- Britannica Money — „Sell in May and go away": как възниква поговорката и какво показват данните за зимната срещу лятната половина: britannica.com/money/sell-in-may-and-go-away (отваря се в нов раздел)
- Britannica Money — „Santa Claus rally": определение на прозореца, произходът при Yale Hirsch и историческата средна доходност: britannica.com/money/santa-claus-rally (отваря се в нов раздел)
- Corporate Finance Institute (CFI) — „January Effect": механизмът на данъчно-мотивираните продажби и защо ефектът избледнява: corporatefinanceinstitute.com/resources/economics/january-effect (отваря се в нов раздел)
Числата в таблиците са исторически средни стойности за индекса S&P 500 (период 1994–2026), закръглени до един знак — историческа тенденция, не прогноза за конкретна година.
Продължи оттук
- DCA: защо редовното инвестиране бие тайминга — по-скучният, но по-печеливш отговор на въпроса „сега ли е моментът".
- Риск и възвращаемост — защо колебанията са цената на доходността, а не враг за избягване.
- Диверсификация — как да изгладиш сезонните и всякакви други трусове.
- Волатилност — какво всъщност мери „нервността" на пазара, която прави тайминга толкова коварен.
Абонирай се
Абонирай се за бюлетина и получавай нови калкулатори и статии директно на имейла си — без сигнали и без спам.